Особената историческа съдба на Добруджа налага своя отпечатък и върху културния живот на хората тук.
Докато през 30-те години на XIX век се наблюдават активни процеси на възникване на новобългарски училища и на православни храмове, читалищното дело се развива значително по-късно. Едва след възвръщането на Южна Добруджа към България, културният живот в областта бележи силен подем, който обхваща не само образователната, но и читалищната сфера.
Село Кайнарджа не прави изключение от общата културна тенденция, характерна за Добруджа. Училището тук възниква през 1830 г., православният храм е построен през 1861 г. Българщината се проявява и чрез строителството на читалищна сграда през 1924 г., завършена чак в 1941-1942 г. поради забрана на румънските власти. Основоположници през 1942 г. са група младежи, сред които се открояват Марин Шарбанов и Йордан Бояджиев. Младите хора успяват да закупят около 60 книги, а по-късно и радиоапарат. За председател на читалищното настоятелство е избран Димитър Кръстев-Чолака.
От 1942 г. до 1964 г. читалището се помещава в частна сграда.
От 1964 г. до настоящия момент се помещава в общинска сграда, предоставена за безвъзмездно ползване.